През средните векове оцета е изключително популярен, не само като напитка и подправка, а също и като средство за миене и пране на дрехи и за битови нужди.

Съществували и безброй рецепти за лечение с оцет на много болести като чума, проказа, треска, ухапване от змия.

По време на голямата чумна епидемия през Средновековието лекарите посещавали болните, носейки със себе си шишенце оцет за дезинфекция на ръцете. В Древен Китай приготвяли оцет от ориз и го използвали за лечебни и козметични цели, докато в Япония му придавали чудодейна сила и смятали, че той е способен да запази младостта, здравето и силата на организма.

В Индия масово прилагали оцета за лекуване на рани, изгаряния, кръвотечения и ухапване от змии. Отново там лекарите предписват ябълковия оцет в комбинация с билки Готу Кола, за по-добра кожа. Индийците консумират и ябълков оцет в комбинация с мед за подобряване на храносмилането.